Резултатите от първия тур на президентските избори в страната на 25.10.26 г. с критично ниската си избирателна активност по безспорен начин показаха, че суверенът може да дава негативна оценка на управляващите не само с гласа си, но и с отказа да оцени работата на едно правителство. Това в определени случаи е по-неприемливо, отколкото просто на политическата сила да бъде отредена ролята на опозиция.
За разлика от Бойко Борисов, който навлезе в управлението с летящ старт, Румен Радев имаше достатъчно време чрез президентската си позиция да се адаптира към реалностите на обстановката. Включително и чрез назначените от него служебни правителства, Радев имаше възможност да апробира достатъчно практически опит в реалното управление. И независимо от твърде краткия период от влизането му в изпълнителната власт през м.април 2026 г., ясно започват да се открояват пропуските в стратегията му.
На първо място определено може да се каже, че макар и да се правят определени опити на правителството липсват систематични действия по дефиниране, обсъждане и балансиране интересите на „великите сили“ на територията на България. Това определено води до негативизим към страната ни и до противоборство между отделните глобални играчи за реализарането на целите им у нас. Правителството се стреми да налага мнението, че основните вектори във външната му политика са по направленията ЕС и САЩ, като обаче практически полага усилия да не изпуска отношенията с Русия без обаче да ги афишира. Проблемът му е, че тези отношения не са ясно дефинирани от гледна точка на интересите на всички участници и не са поставени на масата за преговори директно, а се реализират на тъмно. Твърде пасивно държавата ни реагира и спрямо налаганите ни от ЕС икономически условия. Тук се включва както и налаганата санкционна политика спрямо Русия, така и ограничаването вноса на енергоносители необходими за икономиката ни.
Независимо от краткия период в реалната власт от значение е и отговора на въпроса до каква степен Радев се е еманципирал по отношение на странично влияние върху него и дали и до каква степен води своя самостоятелна политика или продължава да се съобразява с определено външно въздействие. Усещането е, че независимо от липсата на значими външни признаци в действията му все още прозират реакции и съобразяване с наложени му от страни анализи и прогнози, макар той да е носител на основните отговорности. Този въпрос не е маловажен предвид налаганото от него поведение на неяснота в отношенията му, както с вътрешни така и към външни партньори. Това му създава образ на несъвсем предвидима в някои ситуации личност, което не е в негова полза и в някои случаи е резултат от закъсняла реакция основана на външнен анализ и въздействие.
И така балансът на международните интереси на територията на страната ни е изключително важно, но определено недостатъчно условие за успешното продължаване управление на правителството на Румен Радев. Значително по-важна обаче е стратегията и политиките за повишаване на благосъстоянието, жизненото разнище на българина и неговите покупателни възможности, като е необходимо да подчертаем, че това повишаване трябва да бъде, като резултат от развитието на националната икономика, а не чрез заеми и формирането на дефицити в платежния баланс.
Показателно за това е сериозната криза породила се след въвеждането на еврото от началото на 2026 г. Рязкото повишаване на инфлацията и сериозните трудности в икономиката, създадоха силен негативизъм към новото управление, което определено ще му създава допълнителни трудности в бъдеще.
Началото на управлинието на ПБ бе белязано от няколко основни момента. На първо място това е задълбочилата се икономическа криза породена от въвеждането на еврото. Правителството не съумя да предвиди вида и дълбочината, както и да я анализира детайлно и заложи на класическите фискални средства за излизането от нея. Това особено ясно пролича в бюджета на страната за 2027 г. То все още не осъзнава, че тази криза не е породена само от еврото, а е част от надигаща се световна финансова криза, която е резултат от военните действия в Украйна и Иран, като касае, както САЩ, така и ЕС.
Правителството не обсъди ефективността на държавното управление, както и форми и методи за стимулирането на икономиката. Не бе отчетена необходимостта от стартирането на комплекс от мероприятия насочени към повишаване покупателната способност на населението и изравняването и с тази в ЕС. Подценява се значението на родното селско стопанство, което ще доведе до рязък спад на производство на български селскостопански продукти и отварянето на пазара ни към вноса на хранителни стоки в повечето случаи по-скъпи и некачествени.
Така, че това са двата основни жалона пред ръководството на страната. Балансът на интересите на големите държави и чужди инвеститори на територията на страната ни и отчитане на основния интерес на българина за адекватни условия за икономическо развитие и повишаване на покупателните възможности и просперитета спрямо останалите страни членки в ЕС.
А най-важното е изграждането на правилната стратегия за страната в по-дългосрочен план, която би могла да се формулира и реализира от способни личности, а не от политически конформисти и хамелеони, решени на всичко заради благото си.
