КОЙ НИ УПРАВЛЯВА?

Ако се върнем малко назад във времето до промените в страната ни през 1989 година, бе лесно да отговорим "Кой ни управляваше"? Отговорът на този въпрос бе в чл.1 от Конституцията ни. Управляваше ни „тоталитарната“ Българската Комунистическа Партия. Забележете, знаеше се кой ни управлява и кой носи отговорността за резултатите от това управление, както и към кого да се насочи гражданското недоволство. Промените обаче замениха тоталитарното с "демократично" управление. Беше ни внушено, че всяка демократична държава се крепи на трите независими власти: законодателна, съдебна и изпълнителна. Логиката би следвало да е такава: законодателната власт кове законите, изпълнителната ги прилага на практика, а съдебната следи за реда. Действайки независимо една от друга, те формират и поддържат справедливия ред в обществото, гарантират спазването на правата и свободата на личността. Дали това е така обаче?

Оказа се практически, че тази представа не само не е пълна, но и не отговаря на истината. Или по-скоро се отнася само за представителната или така наречена външната власт.

За съжаление все още голяма част от народа приема на доверие демокрацията и нейните принципи. Но има и индивиди, притежаващи по-широки познания, информация и възможности за анализ, които разбират, че представителите на тези „избрани от народа“ власти нямат нито волята, нито желанието да се съобразяват с предизборните си програми и обещания, камо ли с народа който им е делегирал правата да го управляват според основния закон, Конституцията.

Защо се получава така? Причината за това е, че властите в така наречените демократични държави не са три, а пет. Освен изброените три съществуват още две, може да се каже скрити: идеологическа и концептуална.

След рухването на комунизма, някак много бързо забравихме за идеологията, а точно тя диктува на днешните партийни членове и симпатизанти кое е правилно и кое не е, идеологията управлява постъпките и действията им, тя е техния морал. Идеологията това е организирана система от възгледи и идеи, характерна за определена социална група, класа или политическа партия, която система от възгледи,  изразява определени интереси. Като пример, може да се вземе интересите  на капиталистическата класа /десни/, която е притежава "капитала" и средствата за производство и интересите на на работниците /леви/, които не притежават нищо друго, освен възможност да продават „наемен труд“.

Партията, която е на власт прокарва собствената си политика, съобразно идеологията която изповядва, тъй като е в мнозинство, а когато не е, разчита на партньори, които да я подкрепят в замяна на достъп до властови механизми и ресурс.

По този начин управляващата политическа сила назначава начело на „независимите“ власти собствени кадри, които няма как да бъдат институционално независими в своите действия. Нарушава се основния принцип, гарантиращ демократичните устои на обществото. Тези практики са характерни за всички съвременни модерни демокрации.

Колкото до концептуалната власт тук нещата са далеч по - прости и ясни и винаги са били такива. От философско историко - социална гледна точка концепциите, които пораждат идеологиите са две. Първата предполага зачитането на правата и свободите на хората и не допуска експлоатирането им от други себеподобни. Властта произтича от народа и е в полза на народа, като се спазват вечните общочовешки и природни закони. Звучи идеалистично, но именно към това се стреми човешката цивилизация, макар и с променлив успех. Втората концепция допуска под различна форма било то на идеологическа, историческа, религиозна или някаква друга основа експлоатацията на едни индивиди от други. Това се случва с цената на огромно количество човешки жертви, заличаване на етноси и култури.

Именно тези две скрити власти, идеологическа и концептуална, се нуждаят от „теория на конспирацията“ като механизъм, чрез който да бъдат прикрити. Обикновените граждани предполагат, че конспирациите са дело на хора с които системата се бори, а всъщност тези хора са част от системата, но те не се афишират по медиите и в обществото. Така е удобно и безопасно за тях. И когато „управляващите“  публични личности станат неудобни, вследствие на засилващо се недоволство, тези публични личности просто биват подменяни с нови такива. Социалното напрежение отшумява, а държавата продължава „устойчиво“ да съществува, гарантирайки преди всичко не правата и свободата на гражданите си, а привилегиите и недостъпността на тези, които фактически упражняват идеологическата и концептуалната власт.

За пример: Масоните, които крият принадлежността си към ложите  в които членуват и към които са положили клетва се избират за членове на народното събрание. В тази ситуация те полагат клетва обаче и към Народното събрание, да служат в интелес на народа. Коя клетва ще спазят да служат на народа си или на масонската ложа, ако има противоречие между двете? Предположете вие! А колко са масоните в НС, в правосъдната система, в изпълнителната власт?

Няма данни, които да отговарят пряко на този въпрос. Защото членството в масонски ложи в България (както и в повечето страни) не е публична информация  масонските организации не оповестяват членски списъци, а самите членове рядко декларират принадлежността си официално. Затова няма официална статистика или регистър, от който да се извлече точен брой.

Така, че когато избирате утре не гласувайте за партиите били те „леви“ или „десни“! Гласувайте за партията, която е готова да приеме закон, според който не можеш да бъдеш избиран в държавното управление, ако членуваш в "тайно общество". Гласувайте не за партии, а за личности, които са доказали подготовката и възможностите си и реално защитават интересите на народа. Опитайте се да получите информация до колко тези избраници са независими или са зависими от една от двете скрити власти. Избирайте личности, които са с висок интегрален интелект и морал, постигнали реални резултати в живота си, неподвластни на "дълбоката държава" 

БИАКГ